Прасето
ПРАСЕТО?
От работа се връщам
с усмивка на устата,
защото днеска взех
поредната заплата.
Зареян във мечтите
качих се на колата,
за празниците как
ще шашна аз жената.
ОБАЧЕ....
когато наближавам,
гледам в махалата,
комшиите до нас
заклали са свинята.
И без да мисля много,
седнах на софрата,
пълна със мезенца,
празник за душата.
КОГАТО...
след ЕН-ти брой „наздраве“
свърши веселбата,
прибрал съм се във блока,
пиян до козирката.
Пред трудната дилема,
коя ми е вратата,
решавам аз, че трябва
да сложа очилата.
Вие ми се свят,
трепери ми ръката,
не мога да уцеля
ключа във бравата.
Влизам във антрето,
къркорят ми червата
и пода го нашарих
със шопската салата.
Към банята се блъскам,
не ме държат краката,
а моята горката
с вечерята студена
заспала в столовата.
Събуждам се сабахлем
с обувките в кревата,
ега си и прасето,
как цепи ме главата.
И нека да позная,
прочетохте до края.
Ха сега помнете,
в рими не пишете,
пишете каламбури
и сек`ви думи щури!
Какво тук значат,
някакви си срички,
„Висшата“ поезия,
не е за всички!
Весо: 26.11.2018
© Веселин Христов All rights reserved.
