ПРАШИНКАТА

Poetry

914 0 14

ПРАШИНКАТА

Една прашинка самородно злато

попадна в атмосфера непозната.

И щом откри вратичката, веднага

навън като подплашена избяга.

Не знаеше, че мъничката мида

край нея бисер щеше да иззида.

Едничък бисер, равен на стотина -

сърце от злато, скрито в раковина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

феникс (Светльо Златанов)

Много оригинално! Хареса ми много! По здрави!

2007-09-03T21:56:18+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Много, много хубаво! Поздрав и усмивки!!!

2007-09-03T11:37:13+03:00
beata (Боряна Желязкова)

Браво,много е хубав!

2007-09-03T02:10:56+03:00
mili4ka_ (Милица Игнатова)

"Едничък бисер, равен на стотина -
сърце от злато, скрито в раковина!"
Чудесно!

2007-09-01T13:46:57+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Чудесен стих!
Радвам ти се!

2007-09-01T12:37:30+03:00