Неоткъснат плод
на изсъхнало клонче.
Сянка на хищник.
Кацнала радост
на клона на тъгата.
Ще отлети ли?
Празни релси.
Закъснели влакове.
Неразсъмване.
Дъгата гали
недокоснати мисли
с невидими пръсти.
Мъртви листа
се оглеждат
в жива вода.
Падат въпроси.
Заледена истина.
Парченца вина...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
ЧНГ