Неоткъснат плод
на изсъхнало клонче.
Сянка на хищник.
Кацнала радост
на клона на тъгата.
Ще отлети ли?
Празни релси.
Закъснели влакове.
Неразсъмване.
Дъгата гали
недокоснати мисли
с невидими пръсти.
Мъртви листа
се оглеждат
в жива вода.
Падат въпроси.
Заледена истина.
Парченца вина...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
ЧНГ