Празнични размисли
(провокирана редакция на Молбата за отлагане на празниците)
Как блести само всичко наоколо -
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета.
Мразя ги аз тези празнични изблици
(доста години, откак съм така).
В мен всеки следващ празник забива
поредната яка свръхдоза тъга.
Господи, хайде де, стига се ражда,
стига възкръсва и ходи, и прочие!
Забави темпото! Че сме прокажени
в душите със нагло дебелоочие...
---
Дано и за мен някой ден бъде празник!
Ех, надеждо, ти вече си стара,
но не умираш. Сякаш изчакваш
у дома да се върна и да остана.
---
Пясъкът, старият - някак си топъл -
уморено, но нежно петите разтрива...
Долавя се даже и тихият вопъл
на вълната - все тъй калаено сива...
И като мине годината, старата,
да се изкъпем последно в морето,
после шкембе да похапнем до гарата,
да се замеряме с сняг по шосето...
---
А бяха години отдавна, отдавна...
Намирахме винаги повод за празник.
Сега сме различни - пораснахме бавно,
но окончателно и безвъзвратно.
© Капи Капито All rights reserved.
