Небето днес ми е на гости,
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.
Нарочно, за да бъде мое,
се е смалило.
И пак сърцето ми не може,
и пак – безсилно.
А бях го молил. За какво?
Дори не помня.
И отчуждено, и добро.
Като икона
без дух, без израз.
Бог – без образ.
И само нимбата се вижда.
Огромен облак.
© Райчо Русев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
