Празно

Poetry

489 0 0

В главата ми влезе муха.

А тя е много нахално животно.

И за моя голяма беда,

то никога не е самотно.

Забръмчаха много, много мухи.

В главата ми хаос настана.

Започна да сърби, да боли...

А нямах дори елементарна отбрана.

Бръмчаха минута. Може би две.

Напуснаха клетото, празно пространство.

Не открили при мен какво да се яде,

като българи хукнаха всички, във странство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0