Пре(д)прочитам Робърт Бърнс
"Ти ме лъжеш тъй изкусно,
но го правиш със любов!
"Мила,любовта е изкуство
и за нея с тебе съм готов!"
"Но ще кажа пък на мама,
че ме мамиш със слова!"
Мила,вече си голяма
и засмяна при това!"
"Не че мога да се сърдя...
И целувка ще ти дам,
но реди ги мама мъдри
думи-за момински срам..."
"Виж небето и звездите,
как треперят във захлас!
Нима майка ти е питала
майка си в любовен час?!"
Пролет е. И всичко живо
до златна есен ще узрей!
Цъфнала е в бяло сливата
и лято с плод ще я налей!
Две сърца за обич викат
в тази топла тишина...
Две тела върху зеленика.
Той е мъж!Тя вече е жена!
© Стойчо Станев All rights reserved.
