Feb 13, 2009, 3:26 PM

Пречистен

  Poetry
1.2K 1 18
При мен ще се завръщаш като в храм,
когато натежи ти самотата,
когато от обидата си ням
и ключа си загубил от вратата.

Ще дойдеш да намериш миг покой
в очите ми - негаснещи олтари,
когато, след поредния завой,
във себе си, не в Бог ще търсиш вяра.

Ще влезеш тихо, с поглед уморен,
на буйния ми огън да се сгрееш.
От скритите си мисли запленен
ще помълчиш. А после ще запееш.

Пречистен ще си тръгнеш. Устремен
към празник нов - една любов гореща,
споходила внезапно твоя ден...
Довиждане. До следващата среща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново поспирам при това стихотворение.И отново ми въздейства пречистващо.
  • Тройно дестилиран зов за завръщане
    Предсказващ сбъдването на копнежа
    Много хубав стих!
  • Вики, топличко - в средата на зимата. Ще имаш срещи, защото истинското огнище винаги пази въглените! Стиховете ти звучат копнежно!
  • !!!
    А днес било празник и трябва да се усмихваме...
    Натъжава стиха ти, Вики!
  • Хубаво е да се пречистваш така!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...