Разкъсаха се небесните бали.
Сняг се сипна на парцали.
Затрупа къщи, дървета, коли...
Не спира! Вали! Вали! Вали!
Всичко е вече побеляло!
Времето се е разляло!
Само шосето с блестящата дреха,
нарамило фарове, гони успеха.
Времето и мястото в снежинки се преляха.
Всичкото бреме и болка се струпаха на стряха
над бездната на живота и там спряха.
Трябва само да духне снегояд
и да се излеят в дяволския Ад.
Тогава ще започнем на чисто!
Дали? Не знам! Но, много искам!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.