В двубой влизат чувствата, на крушение подхвърлени.
За миг душата губи връзките с мисъл, сърце и съзнание.
от пламъци обхванати и паднали с криле опърлени,
без право на отговор – от грях безпътен оправдание.
Пречистващ облак от сълзи – свята любов и истини,
извор от небесна жива вода – път за живот и раждане
на нова, жива душа от греховност и мрак очистена,
в темелите на обществото, живота и любовта вграждана.
Всеки път – път неравен е, тежък под кръста съдбовен,
път истинен на съзидание, на мъдро духовно извисяване,
в Бога смирен, облъхнат от Вяра и Надежда – Любовен.
Човечество, ще преминеш ли пречистването – каляване? ...