Пред паметника в Сливница...
Пред паметника в Сливница...
Българийо за тебе те умряха...
Иван Вазов
Пред паметника в Сливница си мисля:
-Каква прокоба черна ни отвя,
че всичко скъпо днес се обезсмисля
във тази напоена с кръв Земя!...
Българийо загинаха мърцина
безчет отважни твои синове
във името на Бог, Земя, Родина,
а днес дори без свои гробове...
Едно тегло ли гибелно отнесе
на Времето в зловещия бордей,
сега: страна на мутри и мутреси
един ли изнасилва те злодей!...
Поклонници на странни идеали,
днес кланят се на Златния телец,
а в тяхните представи нереални-
любовник става даже и скопец!...
Земята ти остава незасята
и даже няма кой да събере,
и саморасляците диви из полята,
и рибата във мъртвото дере...
Българийо, сега обрасла с тръни,
възпявана си като земен рай:
с реки и бистри езера бездънни,
а днес- дори от Бог забравен край!...
Българийо, изгубена родина
за своите съвременни чеда,
потърсили късмет и дом в чужбина
при други нрави, с друга свобода!...
И е въпрос на Време: в празна църква
да влезе кротко и запали свещ,
Последният в земятата ти замръкнал
и нямаш сили Майко да го спреш...
Българийо напразно те умряха,
безименните твои синове,
а вият днес под запустели стряхи
бездомни кучета и ветрове!...
... Каква бе тая твоя Орисия,
че кой ли не дойде да те краде,
но тръгваш след поредния „месия”
и пак не питаш Майко: „За къде?...”
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
