Пред силните глава не скланям.
Живея за едната чест.
Деня посрещам с поздрав ранен
и с вяра в утрешното днес.
Предателства не ме сломиха -
учтиво съм на Ви със тях.
И давя болката в усмивка,
в сълзите грее слънчев смях.
А римите във мен се леят...
Най-истинска се чувствам там.
Затуй до сетен дъх ще пея
и щедро ще ви се раздам.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасен стих!