Пред силните глава не скланям.
Живея за едната чест.
Деня посрещам с поздрав ранен
и с вяра в утрешното днес.
Предателства не ме сломиха -
учтиво съм на Ви със тях.
И давя болката в усмивка,
в сълзите грее слънчев смях.
А римите във мен се леят...
Най-истинска се чувствам там.
Затуй до сетен дъх ще пея
и щедро ще ви се раздам.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасен стих!