Пред силните глава не скланям.
Живея за едната чест.
Деня посрещам с поздрав ранен
и с вяра в утрешното днес.
Предателства не ме сломиха -
учтиво съм на Ви със тях.
И давя болката в усмивка,
в сълзите грее слънчев смях.
А римите във мен се леят...
Най-истинска се чувствам там.
Затуй до сетен дъх ще пея
и щедро ще ви се раздам.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасен стих!