Износил кат любови и раздели,
обходил вече повечето друми,
пред прага на последната неделя –
кове желязо и любовни думи.
Вечеря сам на делника след зноя
и сам ракията си мълком пие.
Разлистил страниците на покоя,
с една сълза тъгата ще отмие.
Краде минути, да рисува плахо,
това, което му краде съдбата:
една несподелена още стряха;
ръждясалите панти на вратата. ...