Предчувствие за огън
Така ли все ще блъскаме рогата си за всяка дума, казана накриво? И затова ли след безброй предателства аз дръзнах да вървя до теб щастлива? Затуй ли слушах думи водопадни и търсех брод през лунните ти кратери? Такава ли е крайната награда - мечтите си към пропаст да запратим? Така ли всеки мит се развенчава с нелепа, но изискана учтивост: "Простете ми! От днес не Ви познавам. Целувам Ви ръка. Но... си отивам!"
Не искам и не мога да повярвам в предчувствие, че нещо се разнищва! Щом огън с огън сблъскат се, разгарят пожар до Бога. Или пепелище...
|
© Бианка Габровска All rights reserved.
