Jul 20, 2013, 6:36 PM

Предесенно 

  Poetry » Other
533 0 8

Преди есен времето спира за кратко,
оцветява денят ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.

Преди есен е тихо. Небето е глухо
и на капки прозрачни се рони.
Спят отминали мигове лято. На сухо.
И насън се превръщат във спомен.

Преди есен посядам на двора. Със вятъра
се заслушваме в старата дюля.
После, стиснала в шепа парченце от лятото,
татуирам в сърцето ù юли.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??