Преди да стана като теб
И обичам те днес мога да кажа
единствено само на теб.
Проклета или богиня,
огнена или от лед...
Забравих, не чувствам, не виждам,
разпадам се, рухвам от болка.
Нечовешки отвътре изгнивам,
голяма съм уж, а толкова малка.
Крещя, а не чуват,
не искат да видят
как мойта усмивка отдавна кърви.
Нощем не спя, непрестанно бълнувам,
падам и ставам,
броя и звезди...
И все ги измъчвам, когато мълча си,
забравих коя съм, но това не боли.
Боли, че не мога даже в съня си
да бъда със тебе за минута дори...
И вече не моля за нищо,
за Бога, та аз вървя все напред,
не искам, не плача излишно,
ах, колко много приличам на теб...
© Десислава Танева All rights reserved.
