Стоя на прозореца и гледам луната,
безброй звезди осветяват нощта.
Пролетен дъжд обсипва земята и
нежно се влива в бурна река.
Реката препускаше шумно и бясно,
докато ритъмът на нощта не я покори
и тя започна да се стича бавно,
гледайки небесните бодри лъчи.
Всичко е тихо, животните спят,
най-вероятно заспиваш и ти,
изчакай секунда, не затварай очи,
погледни към небето, красиво е, нали? ...