Природата пред празник се пречиства
и в сняг и студ греха измива по Земята,
че скоро нова страница ще се прелиства
ще се роди животът нов, с надежда свята.
Красиво утрото зад хоризонта пак наднича,
разпръсква нежни багри в синьото небе
и още слабо Слънцето е, свети не припича,
страхливо се показва зад планински върхове.
Все по-трудно въздухът на глътки пари и се вдиша
в бял скреж разрязан е денят с двучасовата светлина.
По сняг скован, изтръпнал мога пак писмо да ти напиша,
ако не залепнат пръстите за дръжката на входната врата.
Природата по Коледа се чисти, измива в студ и сняг греха,
а в топлите сърца с пречисти мисли се ражда любовта,
и слива се с живота на младенец, познат и светъл от нощта.
По Коледа е времето и да пречистим заледените си сърца.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Благодаря, Ева!Това е най-важното,да сме неразривна част от природата.
С много поздрави