Jul 9, 2021, 12:30 AM

Преди много, много години

  Poetry » Parody
870 1 7

И Бог създаде човека,

мъж и жена създаде

всеки със свойта си идентичност,

външна разлика и характер!

 

След много, много години,

човека реши да се намеси

в дооправяне на човека.

              Мъже!

Еднакви бицепси,

еднакви плочки,

с еднакви бръснати кратуни,

в еднакви вратове забити!

               Жени!

За тях думите не стигат,

като в калъп изляти.

Дали е Яна, Дана, дали Лилана,

Орнелия или Корнелия...

с две дини всяка,

но не под мишница,

а отпред изпонапъчила!

 

Това е с малко думи

външността,

а вътрешно, дали изобщо има?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....