Nov 12, 2013, 8:02 PM  

Преди сън

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Мислите ми са моливи -

пишат грозно по стената,

нека да ми нарисуват сили

ръката си да сложа на вратата

и смело дръжката да бутна,

пръстите ми се увиват зная,

дали в ръцете ми ще рухне

или пантите ще я държат до края

 

Върху света опитах се да легна

и с чудесата му да се завия,

от звезди възглавница да стегна,

очите си забравих да измия,

а тъжните комини ще ми шепнат

как горят във техните камини

сажди от нелепа нежност,

да заспя без тебе- Моля , помогни ми !!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...