Nov 12, 2013, 8:02 PM  

Преди сън

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Мислите ми са моливи -

пишат грозно по стената,

нека да ми нарисуват сили

ръката си да сложа на вратата

и смело дръжката да бутна,

пръстите ми се увиват зная,

дали в ръцете ми ще рухне

или пантите ще я държат до края

 

Върху света опитах се да легна

и с чудесата му да се завия,

от звезди възглавница да стегна,

очите си забравих да измия,

а тъжните комини ще ми шепнат

как горят във техните камини

сажди от нелепа нежност,

да заспя без тебе- Моля , помогни ми !!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...