Предмемоарно...
Предмемоарно...
Есен подранила ме облъхва,
във листата Слънцето трепти
Вятърът в баира се задъхва –
въздухът ухае на мечти:
– някъде оттатък хоризонта
има Път до днес не извървян
и Любов навярно, но не помня
по какво да я позная там...
... Може да е в образ на момиче,
или е в разцвета си Жена,
може на Богиня да прилича:
с гръд разкошна, с обли рамена?...
– Може да я срещна в тиха вечер,
или в кръстопът на Ветрове?...
– Може да върви към мене вече
тя и първа да ме назовѐ?...
– Може нейде пред загаснал огън
тъжно да разравя пепелта
и със упование във Бога
да реди молитви в мисълта?...
– Може тя с тържествени фанфари
и да ме посрещне със парад...
...Но преди да пишем мемоари:
трябва да е млада!...
– Да съм млад!...
11.09.2010.
© Коста Качев All rights reserved.
