Jan 5, 2018, 11:08 PM

Предпролетно 

  Poetry » Other
458 4 20

Денят ми като щъркел черно-бял,
грижовно пак перцата си подрежда,
озърнеш се и ей го отлетял,
подир поредна пролетна надежда.

 

А мрачно и студено е навън,
и рози нецелунати сънуват,
южнякът луд целува ги на сън
и в слънчеви обятия танцуват.

 

Повяхнала и сива като тях,
душата ми е свита на кравай,
сънува тихо с обич, глъч и смях,
как буди я с целувка топъл май. 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??