Денят ми като щъркел черно-бял,
грижовно пак перцата си подрежда,
озърнеш се и ей го отлетял,
подир поредна пролетна надежда.
А мрачно и студено е навън,
и рози нецелунати сънуват,
южнякът луд целува ги на сън
и в слънчеви обятия танцуват.
Повяхнала и сива като тях,
душата ми е свита на кравай,
сънува тихо с обич, глъч и смях,
как буди я с целувка топъл май.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
