Преглъщам
Каквото съм ти дала,
си остава
на дъното на миналото
кладенец.
От който твърдо искам да избягам...
загърбвайки
и грешки,
и предателства.
Но всичко, дето искаш, бих ти дала.
От себе си невидимо откъсвайки.
И само да помолиш,
ще те пазя
в небето си най-вътрешно и слънчево.
Но знаеш. Че не зная да играя
със сенките,
които те окаждат и...
с решетките
на бежовата стая,
ни с воплите, миришещи на нар и мед.
Ах... още по въздишка или драма;
и допир мек,
целувка до разтапяне!
Каквото съм ти далам си остава,
но искам лек.
Преглъщам и отказвам ти.
© Цвет All rights reserved.
