Преглътнах залъка
Нищо лично - той ми каза -
Просто нямаш си крила.
И гледам как на чавки разни
дава китки и цветя.
Направи всички свои жрици,
а аз със зяпнала уста.
Потичат сълзи - любеници.
Проклинам своята съдба!
Пред мен вратите се затварят.
Лежа на прага като пес.
Само кокалче предлагат,
ако имам интерес...
Нали недраго съм човече.
Не ме допускат даже в храм.
Ти не ставаш - ми отсече -
Нямам нищо да ти дам.
Видях фалшиви пеперуди.
Откраднах техните крила.
Но далече, аз не стигнах.
Бързо паднах във калта.
Измих се. Три пъти прекръстих.
Как сега ще си простя?
Защо ли обич грешно търсих?
Преглътнах залъка - съдба.
© Виолета All rights reserved.
