Nov 25, 2015, 9:00 AM  

Преговори

  Poetry » Other
568 0 8


Преговори


съгласна съм че има гласни

които разговарят с тишини

мигът преди да ги надрасне

пред тях затваря своите очи

какво се случва зад завесата

търпението никога не знае

съгласно е да пали свещи

да вярва да се моли и гадае

антрактът толкова прилича

на везна принудена да мрази

крехкото лъжовно равновесие

превръща възклицанията ни

в игра… която никой не харесва

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...