Внезапно ме прегърна юли,
горещи тайни зашептя.
По мургавите летни скули
сълза самотно затрептя.
С крила тревите ни завиха.
Небето стана ни постеля.
Телата страстно се взривиха,
безмълвно стигнали предела.
А устните ни ненаситени
с гласа на лятото шептяха.
За миговете маргаритени
и птиците ни завидяха.
© Нина Чилиянска All rights reserved.