Прегръщам те и виждам
детска радост по твоето лице,
несметната усмивка на едно дете.
Прегръщам те и виждам
неизпълнени желания,
несбъднати мечти
за щастие, за живот.
Прегръщам те и пак
във твоя поглед виждам
две бисерни искрици
как пламенно блестят.
Прегръщам те и виждам
неизречени слова,
напиращи навън, крещящи
за мъничко внимание,
за ласки, за любов.
© Александър Бушев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!