Прегърни ме
Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки,
упой от липи разцъфтели,
мечти във удобни обувки,
череши на пъпчици бели...
... Парченце Луна? Или бездна?
Какво е без слънце небето?!
Очи без пътека. Беззвездна.
Която обърква сърцето.
... Ела, прегърни ме! Със дума.
Една намери, ще ни стигне.
Изтриваш съдбата без гума,
но думата, бури ще вдигне!
Какво не разбра тишината?
Къде са й гласните струни?
Мълчи.... Прегърни ме! Душата
е котва на пристан! В лагуна,
една песъчинка съм само.
За миг приседни, докосни ме.
Издухал години през рамо,
ей, ветре, ела!... Прегърни ме!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
