С облака съвсем случайно аз се срещнах,
бях тръгнала към селища наречени с имена,
но тъй се случи , че при мене слезна ,
прихвана ме с нежни пръсти и взе ме в шепа,
с топлата си длан нагоре към небето
,проклет да е ,
тъй влюби ме, халоса ме с нещо,
аз нямах сили след това,
не е нормално , зная,
все пак облак е.
Под него се изсипваше в ситни капки животворната вода…
Погали ме по къдрите,
погледна ме в най -черното в очите и каза ми съвсем сериозно:
Ти моя си - кълна те първо в себе си, а сетне в дъжда, в стъпките на изгрева ,
в шепота на борова мъгла,
в молитвите на елфите ,
кълна те в усмивката на неизгрялата луна.
Ти моя си , съгласна ли си?-
Свидетелство подписват ни
дъжд, изгрев, птици и луна.
Достатъчни ли са?
Казваш да!
Щом имам правото да те обичам и в длан да нося те сега, за следващия ни обет ще доведа кометите ,звездите.
Те пеперуди ще ни подарят
и полъх от роса на меден цвят, кокиче раснало в бяла святост,
бухал в стара приказка една,
живовляк в сенчести гори израснал,
иглика в букова гора.
Харесва ли ти ?Искаш ли?
Аз, облака обичам те,
,това подаръка от мен е.
Ела с мен, ела.
© Ива -албена Алив All rights reserved.