Преливане на бащиния гроб
ПРЕЛИВАНЕ НА БАЩИНИЯ ГРОБ
Надянах, тате, бялата ти риза, от теб със четвърт хлебец по-голям,
без тебе шеста зима се изниза, и седмо лято все тъй зъзна – сам,
доде мълчим като във нямо кино – и все по-тъп ми става този свят,
на кръст преливам гроба ти със вино, любимият ти варненски "Димят",
и мама ти запали две-три свещи край вазичката с четните цветя,
и как да спра сълзите ѝ горещи след нейното жестоко: – Свърши тя! –
пред твоя пожълтял портрет се кръсти, по цял ден си приказва сам-сама,
из стаите пристъпва си на пръсти – и чака! – да се върнеш у дома,
преливам твоя гроб – и си мечтая да седнем нявга в по-добрия свят.
Да ти река: – Наздраве, тате! – в Рая, с любимия ти варненски "Димят".
© Валери Станков All rights reserved.
