sofia_air (Людмила Билярска) sofia_air (Людмила Билярска)
181
Feb 17, 2008, 9:21 AM

Прелюдия

  Poetry
845 0 20
 

Годините ни вече са разлистени,

за да се лъжем, че ще бъде същото.

Боим се да катерим истини,

пред тръпката да слизаме заблуди.

 

Ще поизстържем лекичко патината,

с надеждата предишното да светне...

И ще отпиваме на глътки виното.

Като за помен. Като за последно.

 

Ще бъдем мъртви. После ще възкръсваме...

До атома на клетъчната същност.

Ще се прелеем бавно до отблъскване.

Ще видим отрезнели, че е глупост.

 

Намерили спасение във бягството,

на кратката картонена илюзия...

Ще разберем, че циганско е лятото...

Една дълбоко-дишаща прелюдия.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0