Feb 17, 2008, 9:21 AM

Прелюдия 

  Poetry
681 0 20
 

Годините ни вече са разлистени,

за да се лъжем, че ще бъде същото.

Боим се да катерим истини,

пред тръпката да слизаме заблуди.

 

Ще поизстържем лекичко патината,

с надеждата предишното да светне...

И ще отпиваме на глътки виното.

Като за помен. Като за последно.

 

Ще бъдем мъртви. После ще възкръсваме...

До атома на клетъчната същност.

Ще се прелеем бавно до отблъскване.

Ще видим отрезнели, че е глупост.

 

Намерили спасение във бягството,

на кратката картонена илюзия...

Ще разберем, че циганско е лятото...

Една дълбоко-дишаща прелюдия.

 

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??