Пренаписване на притчите
ПРЕНАПИСВАНЕ НА ПРИТЧИТЕ
И тебе те е страх от тези чувства,
защото няма никой да ти каже:
– Върви, люби я, тя ще те напусне,
преди да свършат зимните миражи.
Създавайки илюзия за вечност,
че времето ще спре да си тактува,
невинаги кръвта е само течност,
с която някой демон е пирувал.
Невинаги и ти ще си единствен.
(Това болеше повече от удар!)
Но слабостта ме кара да те искам –
до мен да си на следващото утро.
Сега иди си – за да се завърнеш.
(Обичам те! О, само аз го зная!)
Смокинята ще догори до въглен –
преди да сме изритани от Рая.
© Валентина Йотова All rights reserved.
