Когато закарфичиш прашни думи
в реверите на глъхнещия ден,
протрузия усетил помежду ни,
отслужиш панахидата за мен,
ще впрегна всички нервни окончания
поточно да събудят сетивата,
изтрили смъртоносните познания,
ще заработят бързо влакънцата.
Рефлексите плътта ще пренастроят,
сърцето ще приуча да тупти
в съзвучие вселенско и покоят
за нова обич ще ми зашепти.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
