Преоткриване

Dec 14, 2018, 1:06 PM

Poetry

334 2 2

Мое зимно момче, побеляло от дългото спускане,
мое зимно момче по брадата със маска от скреж,
мое зимно момче със криле ветровити на струпеи,
мое зимно момче, как е страшно и радостно, че си с мен!

Аз ли, зимно момче, те прегърбих от студ и умора?
Аз ли бръчки дълбоки вкопавах в кора от дърво?
Мое зимно момче, как е топло сърцето ти - пролет!
Под кожуха от сняг - малка, плаха момчешка любов!

И превръщам се с тебе във майка, жена и любима.
И забраавям, че исках да сгрява друг моята длан.
Мое зимно момче, във съдбата по тясна партина
сме орисани с теб да отидем в далечното там.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Plevel (Силвия Илиева)

2018-12-15T21:47:22+02:00

Прекрасно стихотворение!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-12-14T15:38:39+02:00

Красиво! Поздравления!