Преоткриване
Мое зимно момче, побеляло от дългото спускане,
мое зимно момче по брадата със маска от скреж,
мое зимно момче със криле ветровити на струпеи,
мое зимно момче, как е страшно и радостно, че си с мен!
Аз ли, зимно момче, те прегърбих от студ и умора?
Аз ли бръчки дълбоки вкопавах в кора от дърво?
Мое зимно момче, как е топло сърцето ти - пролет!
Под кожуха от сняг - малка, плаха момчешка любов!
И превръщам се с тебе във майка, жена и любима.
И забраавям, че исках да сгрява друг моята длан.
Мое зимно момче, във съдбата по тясна партина
сме орисани с теб да отидем в далечното там.
© Павлина Гатева All rights reserved.
