Препускащи мисли
Препускащи мисли
Табунът спря…
В зареяните птици
подплашеният грохот отлетя.
Слънце изгря
и светещи камшици
в небето изплющяха светлина!
Трепнаха сенките…
На запад устремен,
препусна изгрева обяздил ги небесен!
И нощно скучен,
делникът смутен,
възкръсна тропотно в ритмична песен.
Лъчисто светлите
надежди се изправят,
развели гриви в синьото небе!
Смалени, сенките
унило ни забравят,
а мракът в нас престава да расте.
Зад грохота, разтърсил ни душите…
в ноздрите – смътен
мирис на поле.
Насреща – окопитени пръхтят мечтите,
препускат с тътен.
Мислени коне!
© Борис Борисов All rights reserved.
