Прераждане
Когато изгубиш мечта съкровена
и пътят обрасне в тръни и клек.
Когато рушат се пясъчни кули,
и животът стане суров и нелек,
не унивай, от пясъка търпеливо
перлени огърлици грижливо нижи.
На съдбовното, предначертаното
безумно, смело се противопостави.
Когато вихрушки ломят съграденото
и звездите вещаят крах и погром.
Когато и денем е мрачно, студено
и земята, трепери скована от лед,
изправи се и клечка кибрит запали,
зрънце фосфор ти стига, за да те сгрее,
от него буен огън ще запламти.
Ще стопли ръцете, ще е лек за душата,
ще сгрее дори под нозете земята.
Когато режеща болка раздира гърдите
и във вените сковава кръвта,
не се предавай, глава не прекланяй,
дърво на надеждата посади.
До всяка пъпка живителни сокове да потекат,
да разцъфнат в надежди, за да те преродят.
© Златка Чардакова All rights reserved.
