на Левски 

Дяконе, ако някой път

                    Бог те възкреси,

не идвай в този свят

              на алчност, мекерета!

Не вечност, а парата -

                        Човека го краси!

Гниди, гьон сурати -

            с червени тескерета

властват, парадират,

                     не с дела, а с много думи!

Угоени, във разкош -

                грабят те народа!

Живуркат в грях!

               Не чака ги въже, куршуми...,

а просто – нагли -

                           че от друга са порода!

Та питам, байно ле,

                     за кого да умирам?

За тез апартаментчици,

                         или подлостта?!

Свели ме до просяк -

                       трохите да събирам!

                   *   *   *

Ти себе си загуби!

                     Спечели Вечността!

И прости ми, че в тоз свят

                                         не те намирам

сред плужеци и знам,

                         чужда ти е пошлостта!