Прераждане

                ...чрез гадаене разбрах, че се прераждам

                          за осми път в земния живот...

Бях кротка съпруга, бях десетник суров

и в село след плуга се трудих без сили,

жрец съдник и врач чудодеен, спасяващ от зло –

пътувах през времето да бъда до другите.

Родих се в Аркадия, древна и блага,

една от жените при извора с очи на сърна,

обичах и раждах, трапези създавах,

тъках бели сукна и своите топлех с тъга.

През смутното време на цар Муртагона

бях в конница бойна млад войн напет,

летях към победи под стяга развени,

приех Христа ради възхода на моя народ.

В лето 869-то дойдох в тоя свет с очи зад завеса –

не виждах цвета на април, ни чернозема наесен,

но имах в сърцето измъчено мъдрост словесна

и с нея възкръсвах души и човеци телесни.

С пътуваща трупа актьори горчилката пих на света –

видях на народа под игото болката,

живях като куче, но носех в душа светлината Христова

и с кукли, и с маски я палех у хората.

Сега съм пак земна - във века водолеев,

и нося последните късчета на ориста

- да скитам без пристан, да будувам и крея

с проклятие древно да бъда жена.