Jul 19, 2009, 1:57 PM

Прераждане

  Poetry » Love
857 0 13

Пак съм там,
на върха на вълнàта,
в бяла пяна,
като в бяла магия.
Ти си сам
зад брега
във мъглата
и не мога
очите ти да открия.
Без нозе съм,
а искам при теб
да приседна,
да надзърна
в твойта вселена,
да се сгуша
макар за последно,
да се върна
към брега,
преродена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....