Mar 3, 2012, 10:55 AM

Преродена

  Poetry » Love
842 0 0

Щастие в душата ми гори,

ела, нека с теб го споделя!

От лицето си изтрих всички сълзи

и любовта си отново мога да даря.

 

Твърде много време страдах,

лепях усърдно счупени парчета от сърцето си.

Колко нощи тихо плаках

и крих от всички в тъмното лицето си.

 

Не исках да погледна прекрасните звезди,

блещукащи като светулки в небето.

Свързвах ги с множеството разбити мечти

и спомените за морето.

 

Някак различна съм сега -

отново вяра изпълва моята душа.

Способна съм да преоткрия старата мечта,

че ще срещна неочаквано по пътя любовта!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...