Apr 20, 2007, 8:57 AM

Пресъхнали очи

  Poetry
1.1K 0 10

От душата стон се прокраде
и сърцето спря, като чу това,
след което заплака.

Нищо свое за себе си не оставих.
С мечти назаем живея сега.
...кошмарите само са мои.

Изстрадах те, а тебе те няма.
Ранени мисли ме стягат.
И самотен спомен, от болка прегоря.
Пресъхнали очи за сълзи плачат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...