Bonic (Богдан Николов)
24 268
Apr 20, 2007, 8:57 AM

Пресъхнали очи 

  Poetry
947 0 10
От душата стон се прокраде
и сърцето спря, като чу това,
след което заплака.
Нищо свое за себе си не оставих.
С мечти назаем живея сега.
...кошмарите само са мои.
Изстрадах те, а тебе те няма.
Ранени мисли ме стягат.
И самотен спомен, от болка прегоря.
Пресъхнали очи за сълзи плачат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??