Луната осветява кървава постеля над земята...
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен...
Наострил ушите си, храстът бои се от скритото в себе си.
Тежко и бавно се влачеше времето,
тромаво бавеше бъдещето, а то?
Остаряло преждевременно.
Мечтано и там видяно.
Не носи изненада, наслада... може би?!.
Барут, барут... барут, носен от вятъра в тая жега. ...