През праг прекрачвам,
проклинам призраци сиви;
празни приказки очаквам
от празни души плашливи.
Прибирам прибързано пешки,
привързвам паднали герои
от играта за душите човешки,
де сълзи се леят на алени порои.
Обич приплъзва плахо в нощта
със свещ, топлина, прошка и сила,
затваря студените очи на смъртта;
в играта за душата коя ли е била?
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
