През скален процеп
От локвички разплискват се въпроси,
по тъжните трапчинки на деня.
Изправени нозе пред пропаст боси,
одрани в непристъпната земя.
Изминавали неизброими разстояния
в разсънения поглед на съня.
Познали най-неземните мечтания,
през скален процеп в ласка на деня.
Звукът им ми напомня обещание,
със нас си Ти, до края на света.
Макар страхът чертаещ разстояние,
ще тичам с всичка сила към небесния Баща.
В обятията Ти съм само защитена
от гневно разбунтувалата се река.
Която няма власт над мен, дори ранена
в ръцете на Живота скачам, за да изрека:
Очаквам Те да ме събудиш обновена
в присъствието Ти, със песента на радостта.
Очаквам в миг да бъда съвършено изцерена
от робското страдание на болестта.
От локвички оглеждат се въпроси
по меките трапчинки на деня.
Изправени нозе пред пропаст боси,
пристъпват в обещаната земя.
© Мария All rights reserved.
