Jul 30, 2013, 9:16 PM

През сълзи се смях

  Poetry » Other
1.8K 0 6

Боже, колко прозаичен е живота -

работа, храна, клозет...

За уикенда да отскочиш

и ако може -

нещо чуждо през чуждия плет...

Казват - животът е лов!

Някой живурка самотен,

за друг е трофея готов.

С присъда - страх доживотен.

И смесват се похот и грях...

Кошути отстрелват,

гнездата събарят със смях.

Любов ли печелят?!

 

Любов или грях...

Боже... през сълзи се смях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...