Tъмно и тихо е, някакси зловещо
в топла прегръдка се разтварям,
през времето вървя мислещо
и в мрачната действителност се затварям.
Натрупани мълчания изгарят,
топят се в огън всички рани
сълзи се стичат, парят
докосвайки ги крехки длани.
Всяка вечер спомени донасяш,
появяваш се като искра в здрача.
Мислено с мен разговаряш,
слагаш началото на нова задача. ...