При извора
Ще чакам да дойде април,
ще ида до извора бистър.
Ще стихна и дъх притаил,
ще гледам към горския път.
От там към чешмата зелена,
ще дойде мома пременена.
Кобилица с менци, ще носи
и слънце в плитките руси.
Ще бъде стройна, красива,
ще стъпва тихо свенливо,
ще бъде досущ самодива.
Ще чакам вода да налее.
Тогава, ще скокна, ще рипна
и мéнец бял, ще надигна.
Водата пръв, ще напия
та радост и мен да споходи.
И аз накрай да прокопсам,
да имам семейство, деца.
Ергенин в гроб се не ходи
и сам се не ходи в света.
© Хари Спасов All rights reserved.
