Тъмно е, сиво и пусто,
когато скоро не съм те видяла.
Мрачно и тъжно се чувствам,
а летя, след като близо до теб съм стояла.
Скоро пак при теб ще се намирам,
пак след това ще съм щастлива.
Желанието ще ме провокира,
но ще бъда тиха - няма да съм дива.
Кротко ще прехапвам устни,
тихичко ще дишам.
И ще те гледам вкусно,
докато не си отида.
© Силвия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ще се постарая да има още стрелички 