„Нямаше причина да избягаме.
Нямаше тъга.”
Селвер
Имаше причина да обичаме.
И да прегръщаме света.
И да се радваме на диво цвете.
И да обичаме дъжда.
И да докосваме с ръце небето.
В косите си да сплитаме дъга.
Опиянение от цвят на лавандула.
Мечти за сбъдване под падаща звезда.
Причина имаше за нежен залез.
И стъпки по притихнал плаж.
Необичайните неща са обичайни,
когато е наблизо Любовта.
© Мариана All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
