Причини
Моето момче се скита нощем,
броди в сънищата ми дълбоки,
аз не мога да го пусна още,
ала има там навън посоки.
Толкова надежда има, Боже,
и безброй причини пак да бъде.
Моето момче, той всичко може,
даже и съня да преобърне.
Само ако тихичко въздъхне,
облаците сиви ще нарони...
...слънцето, цветята ще разцъфнат,
топли ще са всичките сезони.
Сини ще са нощите и дните,
времето ще каца на перваза,
и ще пее, сякаш птиче сито -
трепета в сърцето си разказва.
Стъпките му в пясъците златни,
ще събуждат във вълни поеми,
също както миговете кратки
ни събуждат, после стихват неми.
Затова се скита в мен затворен,
вдигнал си е кула до небето,
чака ме зад мокрия прозорец,
а гласът вали...вали... в сърцето.
Моето момче ме вика нощем
и гърдите ми с криле насича...
Но не мога да го пусна още,
само затова, че го обичам.
© Силвия Илиева All rights reserved.
